Блогът на bluebe :: Без болка в затворения свят-Част 1

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.06.2010 23:02 - Без болка в затворения свят-Част 1

Прочетен: 985 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 26.06.2010 23:08

След хилядолетия еволюция човечеството днес е изправено пред невъзможността да продължи своя път. Човешкият свят вече е свят от противоречия и самота. Свят.в който всеки се стреми да компенсира вътрешната си обърканост, празнота и самота чрез общите ценности па цивилизацията, колективните форми за сигурност, изкуствената топлина и фалшивата съпричастност. Човекът е създаден като индивидуална съзнателна структура и затова решенията и изборът, които той взема и прави, трябва да следват тази индивидуалност, т. е. да бъде верен на себе си. Той като единица е основата, базата в този свят, а обществото е негов продукт. Ето защо вътрешната хармония и баланс трябва да бъдат приоритетни за индивидуалното човешко съзнание пред общите цели на обществото. Но как да се постигне тази вътрешна хармония и баланс във време на главоломно отключващи се нови болести и проблеми. Има ли пристан, в който всеки един от нас да намери уют. здраве и вътрешна увереност в настоящия и утрешен ден? Навярно има. защото няма ситуация без изход и няма време без път. Осмислянето на личното време е еволюционно пътуване, а еволюцията във вътрешен план е поетапно, постепенно градене на качества. Осъзнато присъствие в настоящето и съзнателно избиране и определяне на бъдещето. Отговорност, но не товар. Един от основните въпроси днес е коя е причината човешката мотивация за съществуване да представлява низ от материални цели и конкретност», довели до поглъщане на почти цялата лична енергия на човека. Кое доведе до капсуловане на човешкият дух и същност в среда от неяснота, неразбиране, манипулация и ограничения. Защо, обхванат от динамиката на социалното ежедневие, човек загубва и губи себе си. Отговорът на всички тези въпроси се намира в самите нас. Ето защо въпросът с личната енергия и наложените обществени порядки са две различни неща, които задължително трябва да се разглеждат и разберат поотделно. След което да съществуват заедно, съчетани, без да водят до проблемни вътрешни спорове и напрежение. Нежеланието да внесем яснота, вглеждайки се в себе си. и необходимостта да живеем в определено общество, в което желаем да се чувстваме комфортно, води до създаване и съхраняване на напрежение в нас. Това напрежение е първата малка пробойна за безсмисленото разходване на нашия енергиен потенциал — т. е. на самите нас. За съжаление човекът като вид не е мръднал на повече от крачка пред своята пещера в рамките на своето мислене. А точно то, човешкото мислене, е зачатието на всички проблеми и тяхното решение. Там е ключът за нашето здраве, хармония и енергиен баланс. Историческото време е различно, но човешкото мислене е едно и също. По пътя на човешката еволюция хората са срещали и мъдреци, и глупаци. Чували са истини, полуистини и пълни безсмислици. Всеки е избирал в какво да вярва, какво да приеме и какво да отхвърли; това е право на всекиго. След като си направил избор и почувстваш празнота, значи трябва да се направи нов избор. Празнотата трябва да бъде запълнена. Има църкви, секти, астрологични дружества, научни академии, безброй духовни школи. Всяка една от тях представлява едно начало. Във всяко начало има дадено знание, което може да допълни, да обогати. Но никое от тези направления не допуска дори за миг, че някой друг може да носи в себе си другата част от истината. Всяка църква има своите канони, всяка наука следва само законите и правилата, които смята, че й дават основата. У всяка институция има хора, които смятат своята истина за единствено значима. И там, където не може да се влияе чрез емоционалния свят, се влияе чрез провокиране на аналитичното в човека. А това води до търсене на аргументи и доказателства. Защо? Защото стремежът за власт няма ограничения, независимо от насочеността към определена институция. Всяка институция налага ограничения на човешкото мислене. Това е в неин интерес. Така тя се самосъхранява. Но настъпва моментът, когато институциите ще трябва да разградят стените, които са издигнали около себе си. Това е шанс за всички, но е наложително да го осъзнае всеки поотделно.
"Без болка в затворения свят" Никола Събев

Нагоре

Тагове: болка,